Ако уикенда започваше утре вечер: Дисекция на по-кратката работната седмица
През последните години се изписаха хиляди материали за изгодата от четиридневната работна седмица – и за хората, и за фирмите. Да работиш единствено четири дни в седмицата звучи отлично. Има браншове, които без особени терзания биха могли не просто да вкарат този режим, само че и да завоюват от него. Има обаче и доста други, които все още са проведени по този начин, че тази иновация би била неприложима. Намаляването на работното време е мудна тенденция Случва в продължение на епохи и не без разтърсвания. Освен това зависи от доста фактори. Най-важният от тях е може би равнището на софтуерно развиване на производството. Към него обаче би трябвало да се прибавят и обществените безредици като стачки и митинги на служащи, искащи по-добри условия на труд. Историята сочи, че всеобщото въвеждане на петдневната седмица и осемчасовият работен ден стартира при започване на предишния век. Иначе пионер в това отношение е немският бизнесмен Карл Цайс, създател на компанията Zeiss, който прави революционната за времето си стъпка още през 1888 година На държавно равнище в Германия това се прави през 1934 година, а във Франция – през 1936 година Десет години по-рано създателят на Ford Хенри Форд я вкарва във фабриките си. България, по традиция изоставаща от всички международни трендове, узаконява петдневната работна седмица чак през 1974 година, което би следвало да приказва задоволително за грижата към служащия на оня строй, само че това е друга тематика.
За въвждане на четиридневна работна седмица се говореше още преди Covid пандемията. Ограниченията през последните три години обаче форсираха този развой, а в някои компании го приложиха и на процедура. Миналата година в Съединени американски щати и Ирландия бе извършен опит за понижаване на работното време, в който участваха непринудено 33 компании, напомня BBC. Ето какви са резултатите – положителен резултат върху продуктивността и служащите, по-малко стрес, по-малко отмалялост, повече задоволеност от работата. Сходни са изводите и в Англия, където в опита се включват 70 компании. Те регистрират увеличена продуктивност и понижени транспортни разноски за служащите. 86% от фирмите настояват, че ще запазят нововъведението. Подобни опити с такива резултати са провеждани и в Белгия, Испания, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Ето го и огромното „ само че “ Въпреки всички положителни отзиви, към днешна дата четиридневната работна седмица няма по какъв начин да бъде приложена за всички. Намаляването на работното време би било елементарно за софтуерните компании, само че не по този начин стои въпросът с традционни специалности като учители или юристи. Технологичните и офис-базираните компании са първенци в намаляването на работното време. „ Тук приказваме за доста ясна наклонност в области като програмен продукт, интернет връзки, финанси и някои други услуги. Това бяха длъжности, изпълнявани на първо място от офиси. Сега в доста случаи е общопризнат или смесен модел или се работи напълно отдалечено “, споделя пред BBC Джо О‘Конър създател на организация, работеща за понижаване на работното време в Канада. Важно е да се подчертае, че тук не става дума за формалното зачеркване на петък от работната седмица. Говори се за понижаване на работното време на общо съображение без това да значи един ден по-малко, тъй че общият му общ брой да прави 32 часа седмично. Как се случва това? Например посредством разтоварване от маловажни действия, които по този начин или другояче губят време. Да речем – по-малко срещи, с цел да могат всички да се концентрират върху дилемите. И без това срещите по принцип са толкоз смислени, че всички нямат самообладание те да свършат.
Секторът на юридическите услуги минава за по-консервативен. За това намаляването на работното време там се счита за по-трудно. В множеството западни страни юристите таксуват на час по концепцията „ billable hour “. Т.е. това значи, че в случай че часовете намалеят, ще спадне и заплатата. Според О‘Конър обаче и тук се вижда смяна. Някои адвокатски фирми стартират да заплащат не на час, а на база план, което пък позовлява понижаване на работното време. В други браншове четиридневната работна седмица би изисквала доста повече старания от кардиналното предпочитание това да се случи. Нали никой не си показва, че полицията може да реши да не работи в четвъртък? Или пожарната. Или пък заводът за произвеждане на коли. Тук става дума за по-различна организация на работата. И това би трябвало да се случва най-вече с графици, които пък би трябвало да се създадат тъй че на всеки да се пада да работи броя часове, подобаващ на четири дни. Има избрани индикатори, които сочат дали компанията ви може да вкара новата идея в близко бъдеще, написа BBC. Сред тях са размерът на компанията и фирмената просвета. Въпреки положителните резултати от опитите на Microsoft в Япония, компанията сподели, че няма да бърза с нововъведението. Типичното за огромните компании е, че от време на време те наподобяват на ведомства с голям брой равнища, тежки регулации и тромавост. В този смисъл е по-вероятно измененията да тръгнат от по-малки компании. Но в огромна степен това зависи и от човешкия фактор. Ако се одобри, че мениджърският екип на една компания, незаивсимо от размера ѝ, е с по-консервативни или остарели разбирания, не трябва да се чакат бързи стъпки в тази посока. Има и друго. Намаляването на работното време значи повече работа за по-малко часове, т.е. по-интензивно натоварване. Това може да срещне опозиция и от служащи. Дори при всички тези спънки обаче се чака въвеждането на четиридневната работна седмица да се случи в обзоримо бъдеще.
За въвждане на четиридневна работна седмица се говореше още преди Covid пандемията. Ограниченията през последните три години обаче форсираха този развой, а в някои компании го приложиха и на процедура. Миналата година в Съединени американски щати и Ирландия бе извършен опит за понижаване на работното време, в който участваха непринудено 33 компании, напомня BBC. Ето какви са резултатите – положителен резултат върху продуктивността и служащите, по-малко стрес, по-малко отмалялост, повече задоволеност от работата. Сходни са изводите и в Англия, където в опита се включват 70 компании. Те регистрират увеличена продуктивност и понижени транспортни разноски за служащите. 86% от фирмите настояват, че ще запазят нововъведението. Подобни опити с такива резултати са провеждани и в Белгия, Испания, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Ето го и огромното „ само че “ Въпреки всички положителни отзиви, към днешна дата четиридневната работна седмица няма по какъв начин да бъде приложена за всички. Намаляването на работното време би било елементарно за софтуерните компании, само че не по този начин стои въпросът с традционни специалности като учители или юристи. Технологичните и офис-базираните компании са първенци в намаляването на работното време. „ Тук приказваме за доста ясна наклонност в области като програмен продукт, интернет връзки, финанси и някои други услуги. Това бяха длъжности, изпълнявани на първо място от офиси. Сега в доста случаи е общопризнат или смесен модел или се работи напълно отдалечено “, споделя пред BBC Джо О‘Конър създател на организация, работеща за понижаване на работното време в Канада. Важно е да се подчертае, че тук не става дума за формалното зачеркване на петък от работната седмица. Говори се за понижаване на работното време на общо съображение без това да значи един ден по-малко, тъй че общият му общ брой да прави 32 часа седмично. Как се случва това? Например посредством разтоварване от маловажни действия, които по този начин или другояче губят време. Да речем – по-малко срещи, с цел да могат всички да се концентрират върху дилемите. И без това срещите по принцип са толкоз смислени, че всички нямат самообладание те да свършат.
Секторът на юридическите услуги минава за по-консервативен. За това намаляването на работното време там се счита за по-трудно. В множеството западни страни юристите таксуват на час по концепцията „ billable hour “. Т.е. това значи, че в случай че часовете намалеят, ще спадне и заплатата. Според О‘Конър обаче и тук се вижда смяна. Някои адвокатски фирми стартират да заплащат не на час, а на база план, което пък позовлява понижаване на работното време. В други браншове четиридневната работна седмица би изисквала доста повече старания от кардиналното предпочитание това да се случи. Нали никой не си показва, че полицията може да реши да не работи в четвъртък? Или пожарната. Или пък заводът за произвеждане на коли. Тук става дума за по-различна организация на работата. И това би трябвало да се случва най-вече с графици, които пък би трябвало да се създадат тъй че на всеки да се пада да работи броя часове, подобаващ на четири дни. Има избрани индикатори, които сочат дали компанията ви може да вкара новата идея в близко бъдеще, написа BBC. Сред тях са размерът на компанията и фирмената просвета. Въпреки положителните резултати от опитите на Microsoft в Япония, компанията сподели, че няма да бърза с нововъведението. Типичното за огромните компании е, че от време на време те наподобяват на ведомства с голям брой равнища, тежки регулации и тромавост. В този смисъл е по-вероятно измененията да тръгнат от по-малки компании. Но в огромна степен това зависи и от човешкия фактор. Ако се одобри, че мениджърският екип на една компания, незаивсимо от размера ѝ, е с по-консервативни или остарели разбирания, не трябва да се чакат бързи стъпки в тази посока. Има и друго. Намаляването на работното време значи повече работа за по-малко часове, т.е. по-интензивно натоварване. Това може да срещне опозиция и от служащи. Дори при всички тези спънки обаче се чака въвеждането на четиридневната работна седмица да се случи в обзоримо бъдеще.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ